Внимание, кърлежи – как да се предпазим и какво да правим при ухапване
Доктор Магдалена Баймакова, д.м., основен помощник в Първа клиника по инфекциозни заболявания на ВМА , дава потребни и значими съвети какво да вършим при ухапване от кърлеж и защо да внимаваме.
Кърлежите са познати на човечеството от дълбока античност . Едва през 19-ти и 20-ти век се потвърди тяхната дарба да бъдат преносители („ вектори “) на доста болести при животните и индивида. Кърлежите са членестоноги и минават през три съществени стадия в своето развиване: ларва, русалка и възрастни (мъжки и женски/имаго). Нимфата и имагото имат четири чифта крачета, а ларвите единствено три чифта. Структурата им е компактна: тяло и хоботче, като тялото е без особено разделяне на глава, гърди и коремче. Кърлежите са освен преносители на разнообразни болестотворни микроорганизми, само че могат да бъдат и резервоари на тези патогени (като например Borrelia burgdorferi, Rickettsia conorii, Anaplasma phagocytophilum и др.). Притежават способността да предават микроорганизмите от потомство на потомство (трансовариално), само че и от етап на етап (трансфазално). Две съществени фамилии кърлежи имат епидемиологично значение за нас, а точно сем. Ixodidae (т.нар. твърди кърлежи) и сем. Argasidae (т.нар. меки кърлежи).
Два са основните забележими признака на разграничение : меките кърлежи нямат гръбно твърдо щитче, което е налично при твърдите кърлежи; хоботчето при възрастните форми е ситуирано на предния завършек на тялото и се вижда гръбно, а при меките е ситуирано на коремната страна на тялото. Меките кърлежи обитават закрити пространства (дупки, цепнатини и т.н.), а твърдите населяват откритите пространства (зелени площи, гори, храсти). Аргасовите кърлежи (меките) устоят дълготрайно време на недояждане и имат огромна дълготрайност на живот (повече от 10 години). Иксодесовите (твърдите) кърлежи са по-слабо устойчиви на недояждане и живеят по-кратко (няколко месеца до три години), показват от ВМА.
Твърдите кърлежи се хранят еднократно във всеки етап, само че процесът е муден и мощно усилват тежестта си по време на хранене (около 100 пъти). Нимфите и имаго формите на меките кърлежи се хранят неколкократно, само че бързо (минути до няколко часа) и едва усилват тежестта си при хранене (около 10-12 пъти).
Аргасовите кърлежи не се закрепват крепко, не създават закрепващо вещество. При тях поетата кръв се концентрира основно в коксалните органи, като по време на хранене и по-късно излъчват коксална течност, която най-често съдържа и патогенни микроорганизми. Аргасовите кърлежи се свързват главно с предаването на кърлежовия възратен тиф.
Твърдите кърлежи имат мощно развити тласъци за намиране на гостоприемник и интензивно го следват и търсят уместно място за запиване. Пробиват кожата с хоботчето, вкарват слюнка, която съдържа вещества, които обезболяват запиването и попречват съсирването на кръвта. Образуват „ цитментова тапа “, с цел да се защищава приключването на слюнка и капки кръв.
Семейство Ixodidae включва няколко рода. С водещо значение за хората и в частност нашата страна е Ixodes spp. (с главен представител Ixodes ricinus), наричани още овчи кърлежи, еленови кърлежи. Те се хранят от необятен кръг бозайници, птици, влечуги и постоянно хапят и хората. Големият набор от гостоприемници включва дребни гризачи, врабчоподобни, таралежи, зайци, катерици, диви прасета и сърни. Младите стадии на кърлежите се хранят от по-дребни гостоприемници като горски мишки, а възрастните стадии се хранят от по-едри гостоприемници като говеда и елени. Именно по-големите гостоприемници са значими за поддържането на популациите от кърлежи.
Иксодосовите кърлежи избират места с висока мокрота. Благоприятният микроклимат може да докара до пролиферация на кърлежите в редица местообитания, само че при изискване, че има и подобаващи типове гостоприемници. Това могат да бъдат пасища, градски паркове, широколистни и иглолистни гори. Този тип кърлежи вземат участие в трансмисията на огромно многообразие от патогени с здравно и ветеринарно-медицинско значение, в това число причинителите на Лаймска борелиоза, Кърлежов енцефалит, Човешка гранулоцитна анаплазмоза, Туларемия, Бабезиоза и други (Rickettsia helvetica, Rickettsia monacensis, Louping ill virus и Tribec virus).
С здравно значение са и други твърди кърлежи, а точно представители на род Rhipicephalus . Тук спада Rhipicephalus sanguineus, по този начин нареченият „ кафяв кучешки кърлеж “. Паразитира основно по кучета, по-рядко по котки, зайци и копитни. Местообитанието са местата, където обитават кучетата. Този кърлеж е вектор за инфекциозни патогени като Coxiella burnetii, Ehrlichia canis, Rickettsia conorii и Rickettsia rickettsii. При кучетата провокират болести като кучешка ерлихиоза и бабезиоза. В нашата страна главно е виновен за трансмисията на причинителя на Марсилската тресчица при хората (Rickettsia conorii). Тя дружно с Лаймската борелиоза са двете най-чести кърлежови инфекции в България.
Важно е да се упоменат и кърлежите от род Hyalomma , с водещ представител Hyalomma marginatum. Едър кърлеж, който интензивно преследва гостоприемника си. Този корав кърлеж е двугостоприемников, затова ларвите и нимфите паразитират върху един гостоприемник (птици, дребни бозайници, зайци), а възрастните форми върху различен по-едър гостоприемик (копитни животни, топлокръвни преживни животни, в това число коне, овце, кози, камили, елени и диви свине). Кърлежите се срещат по открити площи, полета с растителни култури и шубраци. Този кърлеж се смята за най-важният вектор на вируса на Кримска-Конго хеморагична тресчица (ККХТ) в Евразия.
Към твърдите кърлежи се причисляват и род Dermacentor . В евразийските степи, гори и планини Dermacentor marginatus, Dermacentor reticulatus и Dermacentor silvarum служат за вектори на причинителите на Кърлежова лимфаденопатия (Rickettsia slovaca и Rickettsia raoulti), Сибирски кърлежов тиф (Rickettsia sibirica), причинителите на туларемия, ку-треска и съветски пролетно-летен енцефалит.
Видовото кърлежово многообразие е огромно , а спектърът на инфекциозните патогени е огромен и непрекъснато се обновява. Контролът върху кърлежовите популации може да бъде сложен и сходно на други „ вектори “ на болести, изисква интегриран метод за ръководство като се ползват редица разнообразни способи. Усилията са ориентирани от една страна към отнасяне на площите на местообитанието на кърлежите с инсектицидни средства. От друга страна ограничения ориентирани към контрола на кърлежовите популация при другите типове гостоприемници. Следователно интензивно би трябвало да се грижим за дезакаризацията на домашните животни, домашни любимци и селскостопански животни.
Какво да вършим, с цел да избегнем ухапвания от кърлежи:
♦ Носене на защитно облекло с дълги ръкави и дълги панталони, пъхнати в чорапи или ботуши;
♦ Третиране на облеклата, чорапи и крачоли с артикули, съдържащ перметрин;
♦ Използване на репеленти срещу инсекти върху откритата кожа.
♦ Приложените репеленти би трябвало да подхождат на възрастта на индивида и прецизно да се съблюдават рекомендациите на компанията производител за шпации на приложение и място на отнасяне. Следните химични съединения са ефикасни за деяние против една или повече групи членестоноги: DEET; IR3535; Picaridin; Oil of lemon eucalyptus; Para-menthane-diol (PMD).
♦ След всяко посещаване на рискови места и интензивности навън, постоянно проверявайте цялото тяло за кърлежи. Те избират мека кожа и окосмени сектори. Намерен кърлеж се отстранява неотложно от кожата.
Начин на премахване на членестоногото:
♦ Използвайте пинсети, с цел да захванете кърлежа допустимо най-близо до повърхността на кожата;
♦ Издърпайте нагоре с непрекъсната, равномерна сила;
♦ Не въртете кърлежа;
♦ Не мачкайте кърлежа с пръсти, тъй като наличието на кърлежа може да съобщи заразен патоген;
♦ Ако елементи от кърлежа не могат да бъдат отстранени с чисти пинсети, оставете ги; рискът от предаване на зараза е доста по-малък от неотстранена част спрямо разполагаем прикован кърлеж;
♦ След като извадите кърлежа, почистете добре мястото на захапване и ръцете си със алкохол или сапун и вода.
♦ Избягвайте така наречен национални средства за премахване на кърлеж като да вземем за пример потребление на лак за нокти, вазелин, парещ кибрит или алкохол. Те няма да накарат кърлежа да се „ отдръпне “, а в действителност може да докара до отсрочване на повече слюнка от кърлежа (която може да съдържа инфекциозни патогени).
♦ Познанията за тези членестоноги (кърлежите) интензивно се обновяват и обогатяват. Тяхното значение за здравето на животните и хората е огромно и изисква сложни ограничения за надзор и предварителна защита. Нужни са доста положителни знания за битка и предварителна защита с тях, а не боязън и изолираност.
dariknews.bg
